Allytasheva's Blog

Днес се обръщам към всички тези, които обичат просто да стоят и да гледат как другите се забавляват.

Скоро навършвам 20 години, а преди 2 седмици за първи път карах (всмисъл наистина карах) кънки (на ледена пързалка). От години приятели се опитват да ме накарат да нахлузя кънките. Да си призная, винаги ми е било любопитно, но така и все не събирах смелост (човек ще каже, че на зъболекар са ме карали да ида). Често ги придружавах до пързалката, но винаги само гледах отстрани. Проблемът беше, че винаги много ме е било страх от публично излагане… смятах, че ако падна на леда и всички ще ме гледат и ще се смеят, нещо което, откровено казано, не бих понесла леко. Тогава се случи чудо. Принцесата целунала жабокът и той се превърнал в красив пр… не това е друга приказка… чудото се състоеше в една прекрасна декемврийска зимна вечер, когато бях навън с две от най-любимите си същества и разхождайки се стигнахме до отворената пред Народния театър, зимна пързалка. Приятелите ми знаеха, че шансът да пожелая да карам кънки е толкова млък, че по-голям успех биха имали да накарат някоя калинка да проговори, затова просто останахме да погледаме как другите карат. Въпросът дойде сякаш съвсем логично… „Карат ли ви се кънки ?“ Отговорът беше положителен… честно казано рядко ми се  е случвало да съм толкова притеснена. И тогава открих ключа към разрешаването на моя проблем… Забелязах, че карайки, аз не виждам нищо около себе си… нито хората на пързалката, нито тези които гледаха отстрани… никой… само аз и белият и издраскан лед. Това ме изненада. Порази ме. Никога не бях предполагала, че кънките могат да имат такъв ефект. Страх, притеснение, паника… всичко изчезна и остана само спокойствието и насладата.

Ето и посланието ми към всички страхливки и страхливковци. Не бъдете като мен. От страх ще изпуснете неща, които определено не заслужават да бъдат пренебрегнати.

Здравейте, отново

 Приятелите ми и тези, които ме познават, често изтъкват като една от най-добрите ми страни – неимоверното търпение. Днес открих това, относно което моето прехвалено търпение е абсолютно безсилно…

От месеци чакам излизането на една книга ( няма да цитирам заглавие) и ДА – най-накрая излезе преведена на български език. Купих си я в деня на издаването й ! Прибрах се веднага, направих си чай и се сгуших под топлите завивки с книжката… За съжаление щастието ми не трая дълго. Още в първите няколко изречения на няколко места бяха объркани запетайките… е преживява се. Това е слабо място на доста българи… очевидно дори и на преводачи… но по- напред в главите все по-често бяха сбъркани пълен и кратък член и то в ПРОСТО изречение !!! С един глагол !!! Това се повтаряше все по-често, напредвайки в историята и тогава се зачудих… Как, при такова положение, мога да съм сигурна, че преводът отговаря максимално на оригиналното съдържание ? Оставих книгата с ясното съзнание, че може би никога повече няма да я отворя… Изтичах до книжарницата и си купих оригинала на английски език. Сега спя с речника и книгата на нощното шкафче до мен, така че в случая важи поговорката “ Всяко зло за добро“. И все пак смятам, че не би трябвало да се допуска такива елементарни неща да тровят желанието за четене и то на собствения ни език.

Здравейте 🙂

Дълго време се колебаех, каква да е първата ми публикация, но последните няколко дни има нещо, което не ме оставя намира,по-скоро дразнещо, отколкото тревожно и все пак то беше това, което ме подтикна да пиша…

Като част от информационното поколение, както и за много други, и за мен т.нар. Skype е основно средство за комуникация с всичките ми приятели. До толкова съм свикнала с него, че вече ми е по-лесно да кажа някои неща  в чата, отколкото наживо… до тук добре… но какво ме притеснява ?

Случвало ли ви се е, да си пишете с някого и да не можете да разберете каква емоция изразява последното му изречение ? Да не знаете дали е ироничен или искрен ? Или пък тъжен ? Е, да сега ще кажете, че за това са емотиконите. Е, хубаво, но пак не се получава. След скарване с приятел, какво значи 🙂 усмивката – “ добре прощавам ти“ , “ не ти се сърдя, няма проблем“ или „добре, не ти се сърдя остави ме намира сега, защото още не съм сигурен, че ти вярвам.“  Усмивката може да е щастлива, но може и да е безчувствена, лицемерна, по задължение и каква ли още не… как разбираме каква е истинската й същност, когато тя вибаги е една и съща, лишена от истинска емоция… Аз лично намерих своето решение на този проблем. Предпочетох комуникацията лице в лице и намалих важността на общуването в скайп.

Какво мислите вие по въпроса ?

Здравейте и добре дошли в моя блог 🙂  Той тепърва ще се развива и се надявам с интерес да следите неговото ( а и моето) развитие.

Приятен ден на всички…

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!