Filed under: Uncategorized
Днес се обръщам към всички тези, които обичат просто да стоят и да гледат как другите се забавляват.
Скоро навършвам 20 години, а преди 2 седмици за първи път карах (всмисъл наистина карах) кънки (на ледена пързалка). От години приятели се опитват да ме накарат да нахлузя кънките. Да си призная, винаги ми е било любопитно, но така и все не събирах смелост (човек ще каже, че на зъболекар са ме карали да ида). Често ги придружавах до пързалката, но винаги само гледах отстрани. Проблемът беше, че винаги много ме е било страх от публично излагане… смятах, че ако падна на леда и всички ще ме гледат и ще се смеят, нещо което, откровено казано, не бих понесла леко. Тогава се случи чудо. Принцесата целунала жабокът и той се превърнал в красив пр… не това е друга приказка… чудото се състоеше в една прекрасна декемврийска зимна вечер, когато бях навън с две от най-любимите си същества и разхождайки се стигнахме до отворената пред Народния театър, зимна пързалка. Приятелите ми знаеха, че шансът да пожелая да карам кънки е толкова млък, че по-голям успех биха имали да накарат някоя калинка да проговори, затова просто останахме да погледаме как другите карат. Въпросът дойде сякаш съвсем логично… „Карат ли ви се кънки ?“ Отговорът беше положителен… честно казано рядко ми се е случвало да съм толкова притеснена. И тогава открих ключа към разрешаването на моя проблем… Забелязах, че карайки, аз не виждам нищо около себе си… нито хората на пързалката, нито тези които гледаха отстрани… никой… само аз и белият и издраскан лед. Това ме изненада. Порази ме. Никога не бях предполагала, че кънките могат да имат такъв ефект. Страх, притеснение, паника… всичко изчезна и остана само спокойствието и насладата.
Ето и посланието ми към всички страхливки и страхливковци. Не бъдете като мен. От страх ще изпуснете неща, които определено не заслужават да бъдат пренебрегнати.
1 коментар so far
Вашият коментар
Allytasheva's Blog 
Заслужавало си е,определено!
Коментар от Ruslan януари 19, 2010 @ 5:41 pm